Категория: Уверени стихотворения

  преди малко гледах кокичетата на двора

  цветята които растат по полетата не тъжат че си нямат градина във нечий двор

  бях сред звуците на една мелодия която също като океана извисяваше вълните си до неистовите 9 бала

  зад оградата има малка гора от черници върби и орехи

  едно птиче перо лежи на стълбите –

  представям си че съм перце от птица

  в пуловера който плета на двора с два слънчеви лъча вплитам –

  орехите слизат на земята