слушам музиката на Мария Каракушева
вали дъжд
цигарата ми не пита нищо
мълчи и дими
стаята е спасителен остров
пътищата са разтворени и изпити
като хапчета аспирин в чаша вода
все някога трябваше да пристигна
все някога трябваше да се посрещна
да се приютя
нищото което ми е останало е всичко
животът е в някаква непозната форма
но е по-жив от всякога
в крайна сметка
няма никакво значение
каква е формата на живота
стига да има живот
–––––––––
