присъствам
в стаята
по пътеката в двора
на столчето до брезата
и в онова измислено кафене
което посещавам всяка сутрин
не всичко което не съществува
го няма наистина
вдъхновените листа на дърветата
размахват оранжеви четки
рисуват пейзажа в оранжево
стъпките ми във вълнообразна линия
са последвани от усещането
че всичко е наред
нищо че редът не съществува
слънцето свети
и присъствам
все едно как
все едно каква
сред променящите се дни
в които откакто се помня
пет часа са равни на само един
––––––––-
