Категория: Уверени стихотворения

  никой не знае че имам скрита магическа пръчица

  някъде някой разказва света с шарени думи

    в бурканчето със синя капачка има копче от риза и фиба за коса

  моментите които удължавам в часове са сини като истините

  светът е добър от върха на приемането а до приемането се стига с обич

  колкото и черни художници да рисуват върху белите ми платна –

  часовникът не е виновен че часовете тичат

  сутринта бях на естествен театър който де разигра в хранителното магазинче на най-незнайното село на света