verabaleva

  моля ви не ми се обяснявайте в любов когато не ме обичате

  извивката на котешката опашка е арка под която спокойно минава следобеда

  всичките птичи гласове които познавам са налични

  и аз бях там – на гишето на съществуването

  ще поканя да ми погостуват думите които търпеливо цял ден чакаха да ги запиша под звуците на барабаните на тишината

    в зимните дни в град Враца когато температурите са минусови и е много много студено –

    греховете ми не са само прегрешенията ми към другите

    от една баничка роня трохи на шест врабчета и ми хрумва че за тях може би съм велика