къщите са винаги отвънка

 

 

когато разговарям
с охлювите

е зелено –
повече от обичайното

и охлювите ме изслушват
толкова вежливо

любящо разлюляват
своите хоботчета

в градината
е пълно със спокойствие

а гласовете ни са меки –
като въздуха
във който думите на охлювите
се смесват
с моите

разказвам им
за къщата –
която нося
вътре –
в себе си

а охлювите
се объркват
и ме питат
дали не съм я глътнала –
защото къщите са винаги отвънка

 

 

–––

Вашият коментар