следобедът е красив
като пъстрата котка
която се излежава на припек
спокойните звуци
на птичите песни
са боядисани в жълто от слънцето
всички дървета
гледат със зелените си очи
в сините очи на небето
пространството
подобно прозрачна огромна торба побира
пейзажа
той съдържа пътеки треви къщи
и време което е спряло
и не може да тръгне –
с най-малкото свое движение
ще застраши
съвършенството
–––––––
