Тя е синьозелена.
Само с една ръка,
която придържа към кръста си.
Тъничка и изящна.
Топла.
Предана.
Винаги.
Вечер.
Присяда на масата.
Точно в двайсет часа.
Гледа ме.
Лъскаво.
Гледам я.
Ласкаво.
Би могла да е съвършена.
Но има един недостатък:
Моя е.
–––
