след малко разбирам
неделният дъжд напоява треви и дървета
приемам думите като гости
винаги е така –
слънцето грее обичайно и просто
стоя при бликащите чешми на извора
построих им измислена къща
аз съм майка на малките и по-големи момчета и момичета които не са обичани
тогава разбрах
помня хълма над село и по който се качваше моя поглед когато бях малка
възможно ли е
всеки следобед си прави зелен чай с мед
богоподобният човек
самият той съществува просто –
допуска
пътеката пред къщата е мокра от вчерашния порив на небето –
