Започнах да си връщам керемидите.

Обикновено ги пренасям вечер –
никой да не види.

А керемидите са пръснати
навсякъде около къщата
и по-далече.

Нося ги внимателно

Тежат.
И са червени –
под лампата,
която свети в двора.

Отделям счупените в купчинка.
По цели дни
нареждам покрива отново.

Отделно –
си представям зимата,
която идва.
И печка си представям.
Ще е топло
под покрива – поправен.

Започнах да си връщам керемидите.

Подсвирквам си.
Почивам си за малко.
Пия мляко.

Когато се оглеждам
в огледалото се радвам.
Привижда ми се –
че приличам малко –
на костенурка.

Обаче
върна ли си всички керемиди –
ще й заприличам повече.

 

 

––––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/keremidi.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/keremidi-150x150.jpgverabalevaв "Пъблик републик"Други стихотворенияНачална страницаПубликуваниУверени стихотворениякеремиди    Започнах да си връщам керемидите. Обикновено ги пренасям вечер – никой да не види. А керемидите са пръснати навсякъде около къщата и по-далече. Нося ги внимателно Тежат. И са червени – под лампата, която свети в двора. Отделям счупените в купчинка. По цели дни нареждам покрива отново. Отделно – си представям зимата, която идва. И печка си представям. Ще е топло под покрива – поправен. Започнах да си...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.