Започнах да си връщам керемидите.

Обикновено ги пренасям вечер –
никой да не види.

А керемидите са пръснати
навсякъде около къщата
и по-далече.

Нося ги внимателно

Тежат.
И са червени –
под лампата,
която свети в двора.

Отделям счупените в купчинка.
По цели дни
нареждам покрива отново.

Отделно –
си представям зимата,
която идва.
И печка си представям.
Ще е топло
под покрива – поправен.

Започнах да си връщам керемидите.

Подсвирквам си.
Почивам си за малко.
Пия мляко.

Когато се оглеждам
в огледалото се радвам.
Привижда ми се –
че приличам малко –
на костенурка.

Обаче
върна ли си всички керемиди –
ще й заприличам повече.

 

 

––––

Вашият коментар