поетът произнасяше
огромни огромни думи

толкова огромни
че площадът се почувства нищожен
а паметникът на високия войник
от първата световна война
се смали
и заприлича на оловно войниче

думите бяха неестествени
от някаква непозната материя
която се издуваше издуваше
и ги превръщаше в балони
които не могат да летят
и се полюшваха
напред назад
напред назад

поетът продължаваше да произнася
огромни огромни думи

и буквосъчетанията
любов
памет
книга
свят
родина
паисий
и други
подобни
кънтяха
кънтяха
и ми беше неудобно
че имам толкова малки ушни миди

т

г

–––

Вашият коментар