verabaleva

  дворът все повече и повече му прилича на начално училище

  слънцето се показва за малко загърнато с жълто шалче лъчите му са с дебели ръкавици

  с един замах изхвърли всичките си грешки и се усмихна

  най-после свали шапката си почитателно

  да отидеш далеч през зимата в някое незнайно село в някоя къща с дърва и печка

  защо да бъде „еди кой си“ когато си има име и е той самия

  не одобрява сериозните хора с техните вечни реплики „трябва“ и „длъжен си“