verabaleva

  понякога сяда на петото стъпало на стълбата която води направо към небето

  първият вятър на първи септември разнася дим над отсрещната къща

  когато се вслушваше в думите на другите повече отколкото в собствените си думи дочуваше:

  светът в това далечно село е незнаен

  когато настъпи краят на голямата му любов светът се залюля и секундите станаха по-дълги от часовете

    последната му сълза се оказа ядосана точка която постави след навика да се обижда на света

    обичаше да говори с пейзажите за времето и живота

    беше му необходима самозащита