разбра:
дворът все повече и повече му прилича на начално училище
един щастливец
слънцето се показва за малко загърнато с жълто шалче лъчите му са с дебели ръкавици
по-късно си припомни
с един замах изхвърли всичките си грешки и се усмихна
цяло ято от хора
най-после свали шапката си почитателно
план за бягство
да отидеш далеч през зимата в някое незнайно село в някоя къща с дърва и печка
да се върна при себе си
защо да бъде „еди кой си“ когато си има име и е той самия
единственият начин да се живее добре
не одобрява сериозните хора с техните вечни реплики „трябва“ и „длъжен си“
идилия
някакъв лай на куче загрижено пази пространството
