сълзите винаги са лупи
през които се виждат нищожните причини
за плач
някаква лекота наднича
през клоните на дърветата
във вид на сноп светлина
гората е зелена като начало
а поляната сред нея е краят на въпросите
естествено е че си струва да ме има
и още –
естествено е да съм несъвършена
въздухът е избистреното вино на живота
пия
и си рисувам един хубав свят
с поглед
––––––––––-
