verabaleva

                        На Вера Балева

  къщата му е кирпичена досущ като глинена чаша но иначе изглежда просторна

    беше виждал търсачи на справедливост неведнъж

    чакалнята бе част от голямата гара където пристигаха и тръгваха всичките влакове на живота

    той я обичаше до мига когато усети

  той седеше на някаква пейка в парка когато си махна ореола – за да го пооправи

    стаята беше запомнила завинаги „Adagio“-то на Албинони

  той не долавяше скрития код на думите обикновено вярваше на своя слух и на топлите си представи че хората все пак са хора