Това е една много стара песен.
И ме разказва.

Звуците играят на дама.
Парченце от керемида –
се превръща в червено камъче.
Слънцето подскача на един лъч.
И е радостно.
Звуците са зелени поля.
А сред зелените поля са къщите.
Един човек
с износената си раница –
върви по пътя.
И се завръща.

 

 

––

Вашият коментар