едно до друго

 

 

Четвъртък  издуха двете листа
от върха на тополата.

А аз толкова им се радвах.

Те стояха величествено последни.

Едно до друго.

Полетяха последователно.

И докато падаха към земята –
се стремяха да се хванат за ръце.

 

 

–––-

Вашият коментар