все по-на едро отмервам
съставките на живота
понякога почти на око
не знам
и не искам да знам
килограмите на доброто и злото
виждам слънцето
грее над всичко
и дъждовните капки
да падат –
мокрят еднакво
щастливите и нещастливите
все по на едро вървя
и сякаш прелитам
над препъни камъните
и дните човешки
низините са тежки
висините са леки
––––––––––
