verabaleva

 в ♦ ♦ сянката на хълма слиза

    твоето „здравей” полепва на лявото ми ухо

 ♦ ♦ ь цял ден обикалям разни литературни кръгове гледам ги с очилата си

    най-сетне забеляза че когато губи от едрите си притежания

г  „– кога да те чакам?”

    Лятото е неделя. И спи до обед.