горе просто е едно лозе

 

 

Прозрачна съм,

когато слънцето слиза от лозето
и с лъчите си носи кошница.

И е септември.

Прекалено септември в средата си.

Прозрачна съм.

И през мене се вижда пътеката.
Тя отвежда към къщата,
която не е боядисана.
Цветовете й предстоят – като минало.
Защото миналото е всъщност –
една измислица в бъдещето.

Продължавам да съм прозрачна.

А ти слизаш до лявото рамо на слънцето.
И нищо не носиш – освен себе си.

Нали няма да ми разказваш за горе?
Горе просто е едно лозе.

А аз съм прозрачна.

Заради теб се разтворих във въздуха.
И присъствам в този септември.

Особено във средата му,
когато се спускаш към мене.
И миналото ми предстои.

Ще си го измисля препълнено.
После ще боядисам къщата –
в цветовете на обръч.

И нищо ново под слънцето,
което с лъчите си носи кошница.

А ти се завръщаш във вид на грозде.

 

 

––––

Вашият коментар