до върбите и тополите
Тъничко поточе – вечер преминава под прозореца.
безкрайно и едно
♦ ♦ ♦ записките ми от лятото са кратки
не съм срещнала нито една капка, която да съжалява – че е капка
♦ хората все не искат да са това – което са
само при условие
в ♦ ♦ сянката на хълма слиза
зелено и неотложно
твоето „здравей” полепва на лявото ми ухо
цял ден
♦ ♦ ь цял ден обикалям разни литературни кръгове гледам ги с очилата си
за да си купиш чехли
когато си купува чехли си тананика лекомислено
тъкмо тогава
най-сетне забеляза че когато губи от едрите си притежания
