И се люлея –
там на улицата.
В най-смелия нюанс на синьото.
Във яркото червено.
Някъде през юли
А отсреща –
църквата със две кубета.
И все си мисля,
че трябва да съм нарисувана
такава.
От някой наивист.
При две черници.
Във люлката,
която ги държеше за ръцете.
––––
