пиша фалшиво

 

 

Пиша фалшиво.

И защо ли възторжено вдигам човка,
и търся перата си?

Нищо няма да се получи.

Пиша фалшиво.

Трябва да се извиня
на поезията,
че руша ритмичната й система.
И някой ден непременно
ще го направя.

Даже си го представям:

Как тя опрощаващо
ще ми приглади перата.

Защото дотогава
ще ми пораснат пера.

Не може да не ми пораснат.

Нищо, че пиша фалшиво.

 

 

–––-

Вашият коментар