хуквам на двора
при слънцето
което почти суеверно стъпва
с левия си лъч по небето
убедено – че е на хубаво
мащерката е с мирис
на птичи песни
и птичите песни
са с мирис на мащерка
котката мърка
с мъркане шарено
досущ като старата стомна
на прага на къщата
върху стената на въздуха
/личния ми фейзбук/
поствам:
всичко което не ме наранява
ме прегръща
––––––
