наричам ги „био-метафори“

пътуват с автобуси
автомобили
каручки

вървят по булеварди
пасторални пътеки
или направо
през просото

всяка вечер
сядат сред въздуха
на живота си

вдишват го

говорят

думите им са обикновени
като домашен сапун
и крайречни камъни

/наричам ги „био-метафори“/

ще се похваля
че познавам
най-гениалния поет
който никога никога
няма да получи
„Славейковата награда”

той е дядото
от отсрещната къща

веднъж си приказвахме съседски
а той ме прекъсна със строфата:

„Чуй, лястовици!”

ще повторя –

поетите
които не пишат стихове

отминават
отминават
отминават