Когато се cпускам
по динените кори на дните
в поредното подножие
/а уж крача към върхове/;
Когато отминавам
с маска на безразличие –
смяната на климата
и на хората,
загубата на котка;
Когато съм цяла –
благодарение на лепилото
и на пейзажите;
Точно тогава си казвам:
По-честно е да съм камък,
парченце от керемида,
циментова плоча
или черноок асфалт.
––
