работя като портиерка
на централния вход на небето
и виждам
как облаците отиват на война
от която не се завръщат
сутрин слънцето
минава покрай мен —
без да ме погледне
но пък луната e
прекалено любезна
и свети изкуствено
при разминаването си със слънцето
което вечер се връща скапано
и едвам-едвам мъкне на гръб
чувала с лъчи
понякога покрай мен
профучават метеорити
които изгарят буквално
от нетърпение да стъпят на земята
в ефира бръмчат
всякакви самолети и ракети
досадните звезди
си разменят автографи
има и птици — с пъстри песни
въобще е чаршия
горе на небето
където работя като портиерка
на централния му вход —
с временен трудов договор
––––
