Сега ми се пише за оня бар.
А всъщност —
бях в кафето на гара Пазарджик.
Музиката
нервно накъсваше светлината —
на парчета.
Аз пиех черен чай
и се напивах —
като с коняк.
Беше много измислено.
С наслаждение си представях —
как пропускам влака.
Как си поръчвам втора чаша.
Как си поръчвам трета чаша.
Как си поръчвам четвърта чаша.
И така нататък —
докато изпусна всички влакове.
–––
