принудата седеше
отсреща 

на моята масичка
                                          .
вчесана 
.
с онова постоянно изражение
на светица
но не беше
.
пиеше чай от маточина,
жълт кантарион и мента
и ме гледаше изпитателно
.
опитвах се
да не я забелязвам
напразно
.
заговорихме
за дългия сняг
и за дългите нощи на зимата
.
аз кимах в съгласие
/почти като патица/
с всичко 
казано от принудата
въпреки че не бях съгласна
.
после си взех палтото
казах й много учтиво
довиждане
и си тръгнах
.
беше ледено по всички улици
.
а принудата ме настигаше 
с думите:
.
сложи си ръкавиците!
сложи си ръкавиците!
 г
н
 
–-

Вашият коментар