чай от маточина, жълт кантарион и мента

принудата седеше
отсреща

на моята масичка

вчесана

.
с онова постоянно изражение
на светица

но не беше

пиеше чай от маточина,
жълт кантарион и мента
и ме гледаше изпитателно

опитвах се
да не я забелязвам

напразно

заговорихме
за дългия сняг
и за дългите нощи на зимата

аз кимах в съгласие
/почти като патица/
с всичко
казано от принудата
въпреки че не бях съгласна

после си взех палтото
казах й много учтиво
довиждане
и си тръгнах

беше ледено по всички улици

а принудата ме настигаше
с думите:

сложи си ръкавиците!
сложи си ръкавиците!

–-