Онзи ден изпуснах три стихотворения.

Беше късно и тъмно.
И когато отключвах вратата —
хукнаха като сини мъниста
надолу по стълбите.

Виках ги с имената им —
да се върнат:
Пътека! Свят! Хоризонт!

Тичаха твърде щастливо,
за да ме чуят.

 

 

––.

Вашият коментар