точно мен да откъсне

Любовта ми
/Извинете, че започвам банално/

вървеше отсреща —
нетрезва.
И се надявах,
да не ме забележи.

Беше есен.
/Отново баналност, извинете!/
Есен беше.

А любовта ми разгръщаше своя шлифер 
май че искаше да ме приюти.

Аз се скрих във листата на крушата.
И се престорих на лист.

И точно мен да откъсне —
любовта ми,
която вървеше отсреща —
нетрезва.

И в тая есен —
да мъкне във своя шлифер
един крушов лист.

–––