бях в твоето кафене –
всеки следобед

сядах до кръглата масичка
и те чаках –
с най-кръглото си очакване

отвън отминаваха
ветрове, снежинки, дъждовни капки,
безотговорни гълъби
и врабчета с бизнес чанти

поръчвах си чашка черно кафе,
а цигареният дим се стелеше –
като китайска копринена пътека
/нямам обяснение защо точно китайска/,
по която да минеш

днес най-сетне дойде

виждам –
че илюзиите ти са пораснали
до неузнаваемост

накъде мъкнеш голямата си любов –
ако не е тайна?

навсякъде е пълно с автомобили –
които не внимават
и най-вече – по кръстовищата

хората паркират по твоите тротоари –
лъскавите си чудовища

как ще минеш с тази голяма любов?
пък и толкова е износена!

можеш да я оставиш
до някой кош за отпадъци –
нищо, че при разделното събиране
не са определили –
дали любовта се брои като опаковка,
или съдържание

сега ще ти поръчам зелен чай –
с две пакетчета захар

никога не съм ти казвала пряко –
че те обичам

веднъж се опитах – косвено
но ти не ме разбра

беше – когато ти купувах обувки,
а ти беше толкова възторжена
и хукна –
без малко да те прегази автобуса

ще приемеш ли
да се срещаме всеки четвъртък –
при тази кръгла масичка?

иначе – ако искаш
продължавай да мъкнеш голямата си любов,
а през това време аз ще ти нося чантата –
с разните гримове, гребени, вълшебни камъчета,
листа от дървета и огледалцето –
в което много добре се вижда –
че аз съм ти

но ако аз съм – ти –
това означава, че съм върха

знам – че върхът е измислено състояние
от някой самоуверен алпинист
или самоубиец

и, че всички върхове съществуват –
за да се слезе от тях или падне,

предлагам ти –

да продължим по-нагоре

 

 

–––..

Вашият коментар