когато пламъкът се засили

 

когато прочетох
че „всичко което съществува
има право да съществува“

се замислих
и ми стана неловко

видях се в ролята на съдника
с една много смешна везна
на която съизмервах
идеала ми за хората и света
с реалните хора и света

затова запалих камината
и когато пламъкът се засили
хвърлих в нея
тогата си на съдията

ръцете ми се стоплиха
очите ми се стоплиха
сърцето ми се стопли

но не от горещината на дървесината
а от огъня на истината
че „всичко което съществува
има право да съществува“

и това е всъщност е любовта


 

 

 

––––––––-

Вашият коментар