И се люлея –
там на улицата.

В най-смелия нюанс на синьото.
Във яркото червено.

Някъде през юли

А отсреща –
църквата със две кубета.

И все си мисля,
че трябва да съм нарисувана
такава.

От някой наивист.

При две черници.

Във люлката,
която ги държеше за ръцете.

 

 

––––

Вашият коментар