обикновено
съм в обятията
на хамака
който си изплетох
с въжетата
на всичките си изпитания
от пепелта на мрака
който изгоря за няколко минути
сред огъня на любовта ми към живота
и беше задължително
да губя
непрекъснато
съставките
на онзи свят
на север
и беше много важно
да ме излъже полярната звезда
че може
да надсвети слънцето
да й повярвам за известно време
да се лутам
по каменисти местности
постлани с мъх зелен
полярната звезда
и днес се мярка
но вече разпознавам ледения лъч
понеже за компас
използвам слънчевия
и знам че има ли треви
ще се намери път
обикновено
съм в обятията
на хамака
който си изплетох
и се люлея с безгрижието на една мушица
дошла на тоя свят за малко
––––––––-
