Неделята влезе –
през процепа на прозореца.

Тънка като конец.
Зелена като киви.

А аз имах работа.

Триех от паметта си:
„Няма добро, останало ненаказано”

Паметта ми се прокъсваше от триене.

„Няма добро, останало ненаказано” –
си оставаше.

Продължавах да трия.

А неделята ми се усмихваше –
като съученичка .

Съучастнически.

г

––

Вашият коментар