Неделята влезе –
през процепа на прозореца.
Тънка като конец.
Зелена като киви.
А аз имах работа.
Триех от паметта си:
„Няма добро, останало ненаказано”
Паметта ми се прокъсваше от триене.
„Няма добро, останало ненаказано” –
си оставаше.
Продължавах да трия.
А неделята ми се усмихваше –
като съученичка .
Съучастнически.
г
––
