Моля ви, не съдете поетите.
Поетите са защитени видове.
И са вписани в червената книга на живота.
Поетът е роден с пет промила любов в кръвта.
И е логично да залита.
Него никой не може да го отрезви.
Виртуозно ще уголеми хубавото
и ще смали лошото.
Признайте,
че с голямо хубаво и малко лошо – вече се диша
Не са страшни метафорите на лириците.
Плашещо е – да не се измислят.
Ако желаете доброто на поетите,
приемайте ги като крайпътни ханове.
Когато ви трябва някой да ви обича безусловно,
може да се отбиете при тях.
Сърдечни са – даже и с разбойниците.
Не съдете писачите на стихотворения.
Наистина са защитени видове.
Те вярват, че вие сте също поети.
Просто не се осмелявате да пишете.
–––––
