Тя не се съобразява с мен.
И ми влиза в къщата.
Живее в нея – колкото си иска.
Наднича в кутията с бижута,
ако са бижута –
герданите с цигански мъниста.
Промъква се между пръстите ми –
когато пуша.
И изискано се изнизва.
После скита сред книгите
с тематика от 19-ти век.
Потапя пръст в бурканчето мед
и се облизва.
Танцува валс с червения абажур,
после с белия абажур.
Порцеланово прозвънва в чашата.
Високомерна и облечена в черно –
изпъква.
И не се съобразява с мен.
Обръща се към себе си
с Уважаема –
особено пред огледалото
Тропа с крачета
и настоява да я обичам –
колкото обичам децата си.
И малко повече
Понякога е така трогателна.
А постоянно е моята вечер.
––––
