Тя не се съобразява с мен.
И ми влиза в къщата.

Живее в нея – колкото си иска.
Наднича в кутията с бижута,
ако са бижута –
герданите с цигански мъниста.
Промъква се между пръстите ми –
когато пуша.
И изискано се изнизва.

После скита сред книгите
с тематика от 19-ти век.
Потапя пръст в бурканчето мед
и се облизва.

Танцува валс с червения абажур,
после с белия абажур.
Порцеланово прозвънва в чашата.
Високомерна и облечена в черно –
изпъква.

И не се съобразява с мен.

Обръща се към себе си
с Уважаема –
особено пред огледалото

Тропа с крачета
и настоява да я обичам –
колкото обичам децата си.
И малко повече

Понякога е така трогателна.

А постоянно е моята вечер.

 

 

––––

Вашият коментар