В зеленото непостоянство на минутите

 

 

“… бяха се измъкнали от мрежите на света…”
Сеферис

Спасихме се.
В зеленото непостоянство на минутите.

В онази привечер –
когато безпричинно заваля.

Когато от прозореца –
дъждът приличаше на мрежа.

И капките настойчиво
повтаряха,
повтаряха –
че идваме на този свят –
единствено за диалога:

– Ти си!
– Ти също си!

 

 

–––-

Вашият коментар