вечерта е кратък всекидневен празник
един паяк тъче в ъгъла нова мрежа
Категория: Нови
приемам думите като гости
винаги е така –
богоподобният човек
самият той съществува просто –
една дзен рецепта
знае защо очите на китайците са тесни –
предпролетно
дърветата измъкват от невидимите си ракли зелените си рокли
по-късно си припомни
с един замах изхвърли всичките си грешки и се усмихна
да се върна при себе си
защо да бъде „еди кой си“ когато си има име и е той самия
идилия
някакъв лай на куче загрижено пази пространството
