неделята е кръгла като ябълката
в бялата чинийка
върху перваза
на отворения прозорец
още е август
наоколо няма думи
какво ли да разказвам
котката скита из стаята
и я разглежда
сякаш я вижда за първи път
като мен
на закачалката има шапка
която е пълна
с три слънчевите лъчи
снопче вятър
и сухи дъждовни капки
иначе шапката е широкопола
като въздухът
на тази неделя
която дори и хубава
ще си отиде
всичко е толкова нетрайно
отвореният прозорец
е врата
за настоящите мигове
които най-естествено отминават
отворения прозорец
е и техен изход
––––––––––––––-
