Той седи на една пейка –
пред киното.

Със зелена шапка.
И ме чака.

Наричам го Генади.
И не го питам за името.

После вървим в парка –
изключително бавно.
Мълчим бавно.

А когато сядаме
на някоя пейка –
Генади бърза
да ми откъсне лъч –
от слънцето.

Поднася ми го –
с поглед.

Около нас
се събират гълъби.

Роня им слънчевия лъч –
на трохи.

Накрая отиваме
на мястото –
за довиждане.

Но какво означава –
това довиждане?

Аз винаги – виждам Генади.

 

 

––––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/peika.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/peika-150x150.jpgverabaleНачална страницаУверени стихотворенияградина,парк,пейка    Той седи на една пейка – пред киното. Със зелена шапка. И ме чака. Наричам го Генади. И не го питам за името. После вървим в парка – изключително бавно. Мълчим бавно. А когато сядаме на някоя пейка – Генади бърза да ми откъсне лъч – от слънцето. Поднася ми го – с поглед. Около нас се събират гълъби. Роня им слънчевия лъч – на трохи. Накрая...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.