роня слънчевия лъч на трохи

 

Той седи на една пейка –
пред киното.

Със зелена шапка.
И ме чака.

Наричам го Генади.
И не го питам за името.

После вървим в парка –
изключително бавно.
Мълчим бавно.

А когато сядаме
на някоя пейка –
Генади бърза
да ми откъсне лъч –
от слънцето.

Поднася ми го –
с поглед.

Около нас
се събират гълъби.

Роня им слънчевия лъч –
на трохи.

Накрая отиваме
на мястото –
за довиждане.

Но какво означава –
това довиждане?

Аз винаги – виждам Генади.

 

 

––––

Вашият коментар