последната му сълза
се оказа
ядосана точка
която постави след навика
да се обижда на света

сега може само да му усмихва

усмихнат – прогони и шайката
от всичките си кумири

те не искаха да си отидат
а някои от тях му предлагаха

да си сменят местата
но той им отказа

изпроводи ги и тръшна вратата

и после
когато се отпусна на фотьойла
се почувства
важен и обикновен 

може би малко по-обикновен
отколкото важен

но пък по-жив от вчера

–––––

Вашият коментар