И ти ще се обрърнеш да ме гледаш.

А булевардът,
по-конкретно минувачите –
ще ти попречат.

И аз ще се изгубя сред палтата им –
почти безцветна.

Ще търся някаква градина,
за да си почина –
защото погледът ти ще се влачи
като посребрен вагон подире ми.

И ей така – без релси –
ще прогонва птиците с шума си.

Светът ще се отдръпне.
Дори градината ще се уплаши.
И ще хукне.

А аз, звънтящата –
ще спра съвсем изнемощяла
някъде по обед –
до църква “Седмочисленици” –

където със дванайсет удара
камбаната ще извести,
че съм довлякла погледа ти
като посребрен вагон –
във своето завинаги.

 

 

–––

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/momi4e-1.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/momi4e-1-150x150.jpgverabalevaНачална страницаУверени стихотворения    И ти ще се обрърнеш да ме гледаш. А булевардът, по-конкретно минувачите – ще ти попречат. И аз ще се изгубя сред палтата им – почти безцветна. Ще търся някаква градина, за да си почина – защото погледът ти ще се влачи като посребрен вагон подире ми. И ей така – без релси – ще прогонва птиците с...Особени текстове. Мислят се за стихотворения.