пътеката пред къщата е мокра
от вчерашния порив на небето –

да освети с дъждовни капки
цялото пространство в двора

камбанките на всичките кокичета
се люшкат
и техния невидим звън
се смесва с песните на птиците

мустаците на двете котки светят
като кратки слънчеви лъчи

и той си мисли че не бива да си мисли нищо

задачата му е да се откъсне
без да се отвързва от света
да е безгрижен
даже лекомислен

във левият му джоб са думите
а в десния мълчанието

най-хубавите му истории са тайнствени
познава само своето усещане за тях

възможно е да са измислени

допуска че измислиците съществуват
за да превеждат истините на света

 

 

––––––

Вашият коментар