пътеката пред къщата е мокра
от вчерашния порив на небето –
да освети с дъждовни капки
цялото пространство в двора
камбанките на всичките кокичета
се люшкат
и техния невидим звън
се смесва с песните на птиците
мустаците на двете котки светят
като кратки слънчеви лъчи
и той си мисли че не бива да си мисли нищо
задачата му е да се откъсне
без да се отвързва от света
да е безгрижен
даже лекомислен
във левият му джоб са думите
а в десния мълчанието
най-хубавите му истории са тайнствени
познава само своето усещане за тях
възможно е да са измислени
допуска че измислиците съществуват
за да превеждат истините на света
––––––
