♦
 ♦
 ♦
записките ми от лятото
са кратки

и подскачат като жабитее
в градината
оглеждат се
оставят междуредия
за фибите
с които съм защипала
от слънчевите кичури
сред моите коси

записките ми от лятото
са топли
като камъните
в двора

и всяка вечер чакат
някакви светулки
които могат да четат
възторга
и да го разказват
после
бавно
на храстите
или да го мълчат

записките ми от лятото
събират
своята изменчивост
скъпернически
и после я броят
безкрайно

а стигнат ли
безкрайно и едно
започват отначало

 

 

––-

Вашият коментар